История на играта

История 

Историята на билярдните игри започва още през 15 век, но снукърът като игра се появява доста след това. Предполага се, че снукърът произлиза от вариация наанглийския билярд, който също се играе на по-голяма маса в сравнение с другите билярдни игри.

Смята се, че за пръв път билярдна игра с топки, близки по брой и начин на подреждане със съвременния снукър, се е появила в Индия, където постепенно е станала много популярна сред британските офицери.

Причина за добавянето на повече топки е прекалено простите разигравания и комбинации при старите версии на английския билярд. Английският билярд се играе на 12-футова маса, на която има само 3 топки - 2 топки-биячи и 1 топка-мишена. Играчите получават 1 точка, когато със своята топка бияч вкарат топката мишена или докоснат със своята топка бияч при един удар топката мишена и топката бияч на противника.

С добавянето на повече топки играта става значително по-сложна. На практика за получаването на играта британците комбинират английския билярд с билярдната игра пирамида. По-късно играта е пренесена във Великобритания.

В началото играта не става популярна, защото подобно на английския билярд масата и приспособленията за игра са прекалено скъпи. Известно време играта остава известна само на аристократите във Великобритания, които са способни да си я позволят. Основен проблем по онова време са билярдните топки, които се произвеждат отслонова кост (в наши дни се използват различни изкуствени материали), защото за направата на един единствен комплект от топки, са необходими бивни от близо 10слона.

Играта претърпява много промени за да достигне през 19 век до вид, който е много близък до днешния. За пръв път терминът снукър е използван от британския офицер Невил Чембърлейн през 1875 г. в Индия. Името на играта идва от snookered (в превод затруднен).

Основен принос за популяризирането на снукъра в началото и средата на 20 век имат братята Дейвис - Фред и Джо. Джо Дейвис е инициатор за провеждането на първотоСветовно първенство през 1927 г., което е и първото истинско състезание по снукър. Джо Дейвис печели това първенство, както и 14-те следващи, а Фред Дейвис печели 8 първенства в средата на века. По онова време няма много добри играчи, защото играта все още не е толкова известна, а и многзина от големите играчи на билярд се дистанцират от новата игра и се придържат към традиционните разновидности на билярда. Това е и причината никой след това да не успее да достигне постижението на Джо от 15 световни титли.

Интересно е, че по това време джобовете на масите имат съществена разлика от тези, които се използват в наши дни. Тогавашните джобовете, както и днешните са значитеблно по-малки от тези на останалите билярдни игри. Разликата е, че тогавашните джобове не са със заоблени ръбове, така че топките влизат само при директно попадение и пропускането е доста по-лесно. Това е основната причина през 1922 г. най-големият брейк да бъде едва 33 точки. Няколко години по-късно масите вече са със заоблени ръбове на джобовете, което помага на Джо Дейвис да постигне и максимален брейк от 147 точки през 1957 г.

След това настъпва по-слаб период за снукъра, който е прекратен с въвеждането през 1960-те години на състезанието Пот Блек. За разлика от Световното първенство, чиито мачове по това време продължават понякога по повече от 50 фрейма, мачовете в Пот Блек се играят в 1 или 2-3 фрейма. Така на публиката се предлага значително по-бърза и динамична игра, което помага за популяризирането на снукъра. Пот Блек е първият турнир от този тип, но през следващите години се появяват за кратко и други демонстрационни състезания. По това време започват да се предлагат и платени маси за снукър в някои заведения във Великобритания, но клиентите за тази игра не са много.

Успеха на снукъра започва през 1970-те год., когато играчи като Рей Риърдън, Джон Спенсър и други превръщат играта в едно от големите зрелища. Рей Риърдън става световен шампион 6 пъти. Снукъра получава голям тласък при появата на цветната телевизия, която прави възможно телевизионното предаване на мачовете. За кратко време играта и големите по това време играчи стават известни на изключително голяма аудитория. По това време безспорно най-големия играч е Стив Дейвис, който става едно от най-добре известните имена във Великобритания. Той печели 6 световни титли, а през 1985 г. губи на финала с резултат 18 на 17 фрейма от Денис Тейлър, където играта е решена от последната черна топка на масата. Този мач се превръща в нарицателно за самата игра през следващите години.

През 1990-те год. снукърът вече си е извоювал голяма известност и то не само във Великобритания но и в Европа, както и в някои части на Азия. През 1990-те год. се появяват няколко играчи, които напълно доминират през това десетилетие. На първо място това е Стивън Хендри, който печели 7 световни титли. Друг голям играч по това време е Джими Уайт, който играе 6 финала на световното първенство, но така и не печели световната титла. Други големи играчи са Джон Хигинс, Марк Уилямс, Рони О'Съливан и др.